Държавният глава обаче отдавна протестира срещу орязването на правомощията му, както и от разжалването на Генералния щаб, който беше под личното му върховно командване.

Припомняме, че миналата седмица в оворено писмо коалиция от неправителствени организации прикани държавния глава да наложги вето върху закона за митингите и събранията, който нечувано за демократична държава ограничава правата на гражданите.

Според коалицията промените противоречат на конституцията и европейските правосъдни практики за защита на човешките права, а обнародването на закона ще доведе до невъзможност за организиране на навременни протести и за изразяване на гражданска позиция пред институциите, от които зависи взимането на управленски решения.

Преди седмица мнозинството на ГЕРБ в парламента прие промени в закона, които са още по-драстични от предлаганите в миналото Народно събрание от тройната коалиция.

Освен че заличиха подправената с много комунизъм дума "манифестация", всичко друго, поправено в закона директно препраща към времената, в които гражданските протести бяха наказуеми като посегателство върху властта.

С поправката ГЕРБ забрани митингите и демонстрациите в близост до институциите. В закона е записано, че събрание, митинг или манифестация не могат да се организират в обозначената зона около сградите на Народното събрание, на президентството и на Министерския съвет, както и в непосредствена близост до военни обекти.

„Обозначаването" в действителност означава, че край тези сгради изобщо не може да има протести.

Освен това законът предвижда да се увеличи от 48 на 72 часа срокът, в който организаторите трябва да уведомяват кмета на общината преди събитието на открито - тоест нужно е искане 3 дни преди протеста, което означава, че протестите винаги ще са „постфактум", когато от никакъв граждански протест няма да има полза.