Косово обявява своята независимост от Сърбия на 17 февруари 2008 г. Този едностранен акт предизвика противоречиви реакции сред останалите държави по света. Някои страни отказват и до днес да признаят независимостта на Косово, опасявайки се, че примерът на Прищина може да предизвика истинска вълна от сепаратизъм, включително в собствените им страни.

Сърбия, подкрепяна от Русия, смята Косово за своя южна провинция и получи одобрението на Общото събрание на ООН да поиска мнението на Международния съд за легитимността на косовската независимост. Сръбското правителство смята актът по обявяването на независимост за незаконен от гледна точка на международния правен ред.

Светът и дори ЕС все още е разделен по отношение на правото на Косово да се обяви за самостоятелна държава. Една година след обявяването на независимостта на Косово, ЕП прие резолюция, която насърчава държавите-членки, които все още не са признали Косово - общо 22 от 27-те страни в ЕС са признали Косово, да направят това.

Призивът за признаване на независимостта беше приет след изключително оспорвано гласуване (281 гласа "за", 229 "против" и 55 "въздържали се"). Много държави обаче приемат акта на обявяване на независимост на Косово като негово неотменно право.

България, Хърватия и Унгария са първите страни, граничещи със Сърбия, които признават Косово. Правят го с обща декларация на 19 март. На същия ден парламентите на Хърватия и Унгария признават държавата, а България - ден по-късно. Възмутеният вицепремиер на Хърватия Слободан Узелац от Самостоятелната демократичната сръбска партия подава оставка след това решение, защото по думите му "решението на правителството на Хърватия за признаване независимостта на Косово наннася ущърб на съглашението, постигнато от неговата партия при встъпването в коалиция, а именно да развива и съхранява добросъседските отношения със Сърбия.

До 25 януари 2010 г. 65 от 192 страни-членки на ООН са признали Косово, както и 22 от 27 членки на ЕС.


Биография на деня:
Майкъл Джефри Джордан, роден на 17 февруари 1963 година в Бруклин, Ню Йорк, е бивш американски професионален баскетболист, считан за един от най-великите играчи за всички времена. Висок е 198cm. От 1984 до 2003 (с прекъсвания) е играл в НБА. Известен е с прякора си „Въздушния" заради високия си отскок.

Като момче Майкъл играе бейзбол, баскетбол и американски футбол, като любим спорт му е бейзболът. Но като деветокласник той постъпва в училищния отбор по баскетбол. Първата си забивка той прави още в девети клас, висок само 172cm. В десети Майкъл не успява да намери място във гимназиалният си отбор.

В колежанския баскетболен отбор Джордан избира за първи път да играе с №23. Той обяснява това свое решение с факта, че брат му (първият голям съперник в детските години на Майкъл) обикновено играе с №45. И от уважение към него той избира число, приблизително наполовина по-малко от 45.

През 1984 година Джордан играе за олимпийския отбор на САЩ. В отбора участват само колежани заради тогавашните правила, според които професионалисти не могат да участват в Олимпийски игри. Американците печелят златните медали. Девет месеца по-късно Джордан изиграва първия си мач в НБА за отбора на Чикаго Булс.

Майкъл прави своя дебют в професионалния баскетбол на 26 октомври 1984 г., отбелязвайки 16 точки. В следващия си месец игра за Булс той в шест мача бележи повече от 30 точки. Същата година Джордан е избран в стартовата петица на Изтока в Мача на Звездите. Майкъл завършва сезона с 28 точки средно на мач и е избран за новобранец на годината.

През сезон 1987/88 Джордан бележи 37,1 точки средно на мач и печели първата си титла за най-добър реализатор. Печели и конкурса за забивки, част от Уикенда преди мача на звездите. През сезон 1988/89 година той бележи 32,5 точки средно на мач и печели своята трета титла най-добър реализатор на сезона. През сезон 1989/90 отново печели титлата най-добър реализатор на сезона. Чикаго обаче са отстранени отново от плейофите и не могат за пореден път да спечелят така жадуваната титла.

Трета поредна титла печели отборът на Булс през сезон 1992/93. Джордан отново е избран за най-добър реализатор и най-добър играч във финалите. Наградата за най-добър играч през редовния сезон е взета от близкия приятел на Майкъл Чарлс Баркли.

На Олимпийските игри в Барселона през 1992 година Джордан участва във Дрийм Тийм отбора на САЩ (който и до момента е баскетболният оптбор с най-много звезди, участвал на Олимпиада). Отборът печели златните медали като просто „смазва" всеки свой противник.

В края на 1993 година Майкъл изненадващо се отказва от баскетбола след като вече е спечелил всичко възможно - три последователни титли в НБА, три поредни отличия за най-добър играч във финалите, седем поредни реализаторски титли и куп други индивидуални награди. Той започва кариера на професионален бейзболист в отбора на Чикаго Уайт Сокс, опитвайки се да изпълни детската си мечта.

На 18 март 1995 година Джордан официално се завръща в баскетбола. През сезон 1995/96 Булс постигат и досега ненадминатият баланс от 72 победи и 10 загуби и печелят четвъртата си титла. През следващите два сезона те успяват да печелят петата и шестата си титла след драматични финални битки с отбора на Карл Малоун, Юта Джаз. И през трите сезона Джордан печели отличието за най-добър играч във финалите, прибавяйки към него и трофея за най-добър играч през редовния сезон през 1996 и 1998 г.

Блестящият финал срещу Юта през 1998 г. е достоен завършек за една толкова успешна кариера. Част от звездите на Чикаго вече са обявили, че ще напуснат отбора, договорът на треньора Фил Джексън също изтича. Майкъл Джордан също обявява решението си да се откаже.

На 25 септември 2001 г. Джордан отново обявява завръщането си в НБА. Той облича екипа на частично притежавания от него отбор на Уошингтън Уизардс. В първия сезон след завръщянето си Джордан е преследван от различни контузии. Въпреки че успява да изиграе само 60 мача и отборът му не се класира за плейофите, Майкъл е посрещнат много топло от публиката. През сезона отборът му се радва на най-висока посещаемост в цялата лига.

Сезон 2002/03 е последният в кариерата на Майкъл Джордан. Той е посрещан с неспирни овации във всяка една зала, в която играе Уошингтън Уизардс. Последният му мач в зала Юнайтед Сентър в Чикаго е изпълнен с продължителни аплодисменти и много сълзи. Преди гостуването на Маями Хийт, домакините организират церемония, подкрепяща решението на отбора да спре използването на номер 23 в бъдеще, въпреки че Джордан никога не е играл в Маями. През последния си сезон Джордан не е избран в стартовата петица в мача на звездите. Но избраният за титулярен гард Винс Картър решава в знак на уважение да се откаже от мястото си в полза на легендата.

Посленият мач на Майкъл Джордан в НБА се състои на 16 април 2003 във Филаделфия срещу отбора на Филаделфия 76. В него той отбелязва 13 точки и е сменен под бурни аплодисменти минута и 44 секунди преди края.