Началото на Организацията на договора от Югоизточна Азия, СЕАТО (алтернативно название е английското - South-East Asia Treaty Organization, SEATO) e положено с подписването от САЩ, Британия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Филипините на 8 септември 1954 г. на договора в Манила.

В съответствие с Манилския договор, участниците в СЕАТО се задължават в случай на въоръжена „агресия" в „района, обхванат от договора", против някого от тях „да действат за преодоляване на тази обща опасност съответно със своите конституционни процедури" и да се консултират в случай на възникване на „заплаха от агресия". Манилският договор може да обхване и други страни, тъй като съгласно чл. 8 в зоната на действие на СЕАТО влиза „общият район на Югоизточна Азия", в това число всички територии на азиатските договарящи се страни, и „общият район на югозападната част от Тихия океан, без районите на Тихия океан северно от 21 градуса 30 минути северна ширина".

Въпреки решенията на Женевското съвещание от 1954 г. за принципите на политическо урегулиране във Виетнам, Лаос и Камбоджа и за уважение на техния суверенитет, участниците на съвещанието в Манила подписали допълнителен протокол, разпростиращ действието на Манилския договор над Южен Виетнам, Лаос и Камбоджа. В рамките на СЕАТО се провеждат военноморски, военновъздушни и сухопътни маневри.

Висш орган на СЕАТО е Съвет на министрите (сесия на Съвета на министрите се е провеждала ежегодно). Постоянен орган е Съвет на упълномощените с глава генерален секретар (от септември 1972 - С. Хонгладар, Тайланд). На съвета на министрите е подчинен Комитетът на военните съветници ("Комитет за военно планиране"). Щаб-квартирата е в Бангкок (Тайланд).

СЕАТО поддържа военната интервенция на САЩ във Виетнамската война, но в средата на 60-те години в организацията възникват признаци на криза, свързана с изострянето на противоречията между нейните участници, а по-късно и със започналия процес на отслабване международното напрежение. Франция от 1965 престава да участвува в сесиите на Съвета, впоследствие се отказва от участие във военната дейност на СЕАТО, а през 1973 г. заявява прекратяване от 30 юни 1974 на финансовото участие в организацията. През ноември 1973 Пакистан напуска СЕАТО.

В обстановката на общо укрепване на позициите на прокомунистическите сили в Югоизточна Азия, породена от победата Демократическа република Виетнам (Северен Виетнам) във Виетнамската война (април 1975), Съветът на министрите на СЕАТО приема решение (септември 1975) за подготовка за разпускане на тази организация. Формално СЕАТО престава да съществува на 30 юни 1977 г.

Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. Син е на килийния учител Геро Добревич (1775-1864), прототип на Каравеловия Хаджи Генчо от повестта „Българи от старо време". Автор е на „Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и руски" (1895-1904).

Учи в килийното училище на баща си, в гръцко училище в Пловдив от 1834 - 1836 г., в Копривщица от 1836 г. - при Неофит Рилски. По настояване на Неофит Рилски през 1839 г. заминава за Одеса, където завършва Ришельовския лицей през 1845 година. Приел руско поданичество, Найден Геров се завръща в Копривщица и от 1846-1850 г. e преподавател в откритото от него двукласно училище. По негова инициатива то е наречено „Свети Кирил и Свети Методий".

По инициатива на Найден Геров за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в Пловдив се организира празник на светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом.

Найден Геров взима активно участие в борбата срещу фанариотското духовенство. Публикува статии в периодичния печат в защита на българските национални интереси. По време на Кримската война от 1853-1856 г. подпомага национално-освободителното движение и полага грижи за учебното дело.

От 1857 г. Найден Геров е назначен за вицеконсул на Русия в Пловдив, което му дава по-голяма свобода да продължи просветната си дейност до Априлското въстание.

По време на Априлското въстание от 1876 г. развива дейност в защита на българския народ.

Найден Геров почива на 9 октомври 1900 г. на седемдесет и седем годишна възраст, заемайки достойно и авторитетно място в езиковото ни строителство.