В навечерието на дебюта на единната валута през 1999 година, въздухът пращеше от приказки за впрягането в действие на немската икономическа мощ, дотогава представлявана от дойче марката. Неуспех да се мине към валутен съюз уж щеше да доведе до „преобладаващо влияние на Германия", каза бившият президент на Франция Валери Жискар д'Естен в интервю с Льо Монд през 1997 година.

Сега, докато Европейският съюз преговаря за план за спасение на икономиката на потъналата в дългове Гърция, важността на Германия е по-очевидна от всякога. Президентът на Франция Никола Саркози може да дава колкото си иска подкрепа на дума на Гърция, но в крайна сметка значение има само Германия.

И това не се дължи само на това, че Германия е най-голямата по население и размер на икономиката страна в Европа. А на факта, че Германия е доказала, че е образец за спазване на собствените си ценности: спестовност и здрав труд. Това не може да не дразни по-разточителните й съседи.

От седмици е ясно, че ако Гърция иска да получи помощ от ЕС, трябва първо да убеди Германия, заради което всички говорят за това доколко немските избиратели са склонни да подкрепят идеята за измъкване на гърците от кризата. Отговорът е категорично отрицателен. Едно немско списание дори сложи на корицата си Венера Милоска с високо вдигнат среден пръст и заглавие „Мошеници в семейството на еврото".

Този тип враждебни реакции само убеждават гърците, че кризата е като игра на дърпане на въже с двама противници. Гръцките политици призоваха Германия да плати компенсации са нацистката окупация през Втората световна война. Обидата с Венера беше върната в Атина с колаж на колесницата над берлинската Бранденбургска врата, окичена със свастика.

Холандия, Франция, Италия и останалите европейски страни не получават от гръцката преса дори по едно чучело.

Средният германец, който с най-голяма неохота остави марката в полза на еврото, винаги се е съмнявал за това доколко може да се разчита на широкопръстите съседи в Южна Европа. Това добавя елемента на едно сприхаво „казвахме ви ние" в политическата дилема, пред която е изправена канцлерът Ангела Меркел.

Фискалното положение на Германия се влоши миналата година, както на всяка друга световна икономика. Но дефицитът на страната - 3.3 процента от брутния вътрешен продукт - е значително по-нисък от този на другите големи европейски икономики. Благодарение на паническия си страх от дълговете, роден по време на инфлацията във Ваймарската република, Германия предприе стъпки за намаляване на държавните си разходи дори преди финансовата криза, когато съседните страни вдигаха заплатите на вълната на икономическия растеж, подхранван от огромни заеми.

Немският подход, подпомогнат от продължаващото търсене на висококачествени германски индустриални стоки, означава, че страната изнася повече, отколкото внася. Според Евростат, базираната в Люксембург статистическа агенция, търговската печалба на Германия за първите 11 месеца на 2009 година е била 122.4 милиарда евро, далеч назад на второ място е Холандия с 35.4 милиарда евро.

Това е добра новина за Берлин, но не толкова добра за съседките от Европейския съюз, където живеят близо две трети от консуматорите на германски стоки. Напрежението на тези взаимоотношения причинява големите трудности, които шестнайсетте страни членки на еврозоната срещат при измислянето на система за съвместно икономическо управление.

Най-голямата опасност е гръцката криза да нагнети разочарованието на Германия от всеки план за по-голяма интеграция на Европейския съюз или еврогрупата. Във февруарския си доклад Вилем Буйтер, главен икономист на Ситигруп, заяви, че кризата може да превърне „родовата връзка" на немския политически елит с Европейския съюз в „отживелица от миналото".

Но според Жан-Доминик Жулиани, председател на изследователската фондация „Робърт Шуман" в Париж, разплитането на съществуващите в рамките на ЕС връзки и институции е поти невъзможно.

„Интересите на всички страни са прекалено тясно обвързани," казва той.

Това остава на Германия само да води с пример. „Наистина няма алтернатива на пътя, по който Германие е поела," казва Аксел Вебер, президент на Бундесбанк и според мнозина бъдещ наследник на Жан-Клод Трише начело на Европейската централна банка.

С други думи, най-сетне ще се оправдае дългогодишното убеждение на германците, че, за да оцелее еврото, останали страни трябва да заприличат повече на Германия.