Бяхме единни при подготовката за ЕС, да бъдем единни и в довършването на европейската ни интеграция - така е озаглавено обръщението на царя.

Съдбата отреди да подпиша от името на всички ви този договор, но заслуга за него имат различни политически партии и държавни институции, органите на местната власт, граждански и неправителствени структури, предприемчивият български бизнес, академичните среди, цялото българско общество.

Ето защо днес трябва да отдадем признание на усилията на българските правителства, управлявали страната между 1997 и 2009 г.

И тук идва ред на критиките към днешното правителство, сравнението му с царския кабинет и идеите на царя за развитието на страната:

Намирам подхода на обобщаваща критика срещу „всички и за всичко" най-малкото за неуместен и политически некоректен...

Между политическите постижения на НДСВ бе неутралното и равнопоставено отношение към медиите, неправителствения сектор и местната власт.

Ние бяхме първото правителство, което, по мои изрични указания, не делеше кметовете по политическа принадлежност.
Опитахме да сложим край на клиентелизма и политизирането на бизнеса.

Промени се политическата атмосфера, разчупен бе конфронтационният двуполюсен модел.

В своя живот на изгнаник съм видял много неща и съм се научил да очаквам неочакваното. Въпреки това продължавам да се изненадвам, дори и вече само като наблюдател на политическите събития.

Не мога да приема новата вълна на поляризация в българската политика, безсмислената конфронтация между институциите, отсъствието на дискусионна и коалиционна култура, всичко това не подхожда за една страна - член на ЕС.

В кризисна ситуация като настоящата, става ясно, че моделът на широката платформа, обединяваща повече политически субекти, е работещият, а не този на управление на малцинството.

В тежки моменти се изискват именно общите усилия на всички, всички да дърпаме каруцата.

Така, както бяхме единни при подготовката за членство в ЕС, така и сега трябва да си поставим като обща цел довършването на европейската ни интеграция.
Кризата не трябва да бъде единственият ни хоризонт.

Нека си наложим да предвидим развитието на България след сегашния период. Как да привличаме чужди инвеститори, на които явно особено ще разчитаме при променените вече икономически условия в световен мащаб.

Институциите са тези, които са призвани да мислят стратегически с години напред, за да покажат пътя и посоката на развитие на страната. Говорил съм неведнъж за тези неща, повтарям ги и сега - компетентност и воля за реформи, стабилност и спокойствие, толерантност - това са толкова важни условия за просперитета на Родината ни.

Европа изготви план до 2020 г., който усилено се дискутира от страните-членки. Акцентът е в модерните политики като екопроизводствата, една по-интелигентна икономика, базирана на знанието и грижата за околната среда.

Как виждаме ние България през 2020-а и как се вписваме в този план? Защо не си поставим по-амбициозни цели, като например да сме номер 1 в Европа по биоземеделие и биокултури? Както и да превърнем в емблема чистата и уникална природа. Така ще бъдем още по-привлекателна туристическа дестинация.

Или да станем една от страните, разполагаща с най-съвременни технологии за добиване на енергия от алтернативни източници. Днес и трите цели изглеждат недостижими, както беше и европейското ни членство преди години, но зависят от това дали всички - и институциите, и гражданското общество, и деловите среди полагат съзнателни усилия за тяхното реализиране.

Припомняме, че Симеон Сакскобургготски си направи сайт през март миналата година с категоричния домейн kingsimeon.bg/. В него той е именуван Симеон Втори, а не с гражданската си фамилия Сакскобургготски.

Да припомним още, че на днешната дата преди 5 години, извън протокола, предвиден от организаторите на тържествената церемония в Люксембург тогава, за подпис беше включен и президентът Георги Първанов, макар че договорите за членство в ЕС се подписваха от премиер и външен министър.

С подписите на царя, Соломон Паси и президента , България стана пълноправен член на ЕС, само година след влизането в НАТО.

В официалния документ беше записана датата за членство в ЕС - 1 януари 2007 година, която обаче отпразнува новият тогава премиер Сергей Станишев.

С договора и кирилицата става третата официална азбука за европейските институции, българският език от тази дата може да служи за питания и жалби пред европейските институции. След това България се пребори за правото да изписва и общата европейска валута ЕВРО, а не ЕУРО.